Силен

Тази статия е за селото в Южна България. За героя от древногръцката митология вижте Силен (митология).

---

Силен
Силен 41.683309, 25.711408 Силен
Общи данни
Население	188 души (15 март 2024 г.) 21,5 души/km²
Землище	8,773 km²
Надм. височина	320 m
Пощ. код	6380
Тел. код	03743
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	66411
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Стамболово Аднан Йълдъз (ДПС; 2019)
Кметство    – кмет	Силен Рейхан Мехмед (ДПС)
Силен в Общомедия

Силен е село в Южна България. То се намира в община Стамболово, област Хасково.

География

Село Силен се намира в планински район в община Стамболово, област Хасково, в една от последните гънки на югоизточните Родопи с връх Бакаджик, съименник на този от Сливенския балкан.

История

Старините около селото (Поп Мартиновата дупка, Каменните окопи на северния бряг на р. Арда, в близост до с. Долно Черковище) говорят за важен стратегически пункт, охранявал подстъпите към Тракия. Пътят Хасково – Стамболово – Силен – Поточница – Крумовград – Беломорието е имал важно търговско, военно и икономическо значение. Заедно с други съществуващи тогава селища, Силен е играло важна роля за възпирането на евентуални нашественици от юг. За това говорят и останките от крепостни стени на склона срещу стената на язовир „Студен кладенец“, непроучени, с недоказана роля в историческото минало.

Преки исторически данни за основаването и създаването на селото липсват и устни и писмени. Знае се, че селото е старо и е играло важна историко-икономическа роля от местно значение. От намерените старинни предмети – монети, кръстчета, върхове на стрели и копия се говори за едно старо селище, съществувало възможно още при траките, като култово, макар и недоказано исторически. Със сигурност то е съществувало по времето на Римската империя, когато селището е попадало в нея. Намерените старинни предмети – монета на която е изобразен римски воин, а възможно и гръцки с шлем, копие, щит и други са захвърляни и унищожени като ненужни. В това отношение критика търпи цялото българско население след 1900 година затова, че не ги е запазило.

В местността „При Стайковия орех“ при оране е намерен зидан християнски гроб – останки от керамика, паничка с нещо гнило на дъното. Тогава историкът не е могъл да опише, определи и характеризира всичко това компетентно. Пищялната кост, която се е намирала в този гроб, премерена по костта на човека, който е разкрил гроба, към коляното, показала, че тя е по дълга от неговата с почти цяла педя. Това е бил „грамаден човек великан“. Вероятно е бил важна личност, за да е положен в зидан гроб и отделно от другите (възможно – римлянин или византиец). По-късно се откриват църковни принадлежности – тавичка, чаша и лъжичка за причастие в една кухина на огромен стар дъб в местността „Кабаери“.

Село Силен съществува като административна единица от 1891 година. През това време кмет е бил Дикме Бекир Ибрямов от с. Тополово. Като самостоятелна административна единица с. Силен е останало до края на 1987 година. Сградата, в която се е помещавал съветът, е била стара постройка заварена от турците и се е състояла от две стаи, в долната махала до къщата на Георги Палечев, която вече не съществува.

Към 1900 г. Силен е граничен пост – 1900 г. Границата, според Берлинския договор, минава по течението на р. Арда. Граничният наряд е бил разположен в малката къщица пред общината, а по-късно става фелдшерски пункт и поща.

За първи път обучение на деца започва през 1898 година. Училище в селото по това време не е имало и обучението не е било задължително. Децата са събирани и обучавани в една стая от частен учител на име Михаил Тодоров от с. Силен и след ограмотяването им и завършването на четвърто отделение са били освобождавани от училище, но никакви документи и свидетелства не са им давани за завършено образование. През 1930 година се е започнало строителство на училище в с. Силен, което се е строило под формата за община и след построяването му, по предложение на тогавашния учител Стоян Ненов Джуров, който е станал и причина за построяването, по негово настояване пред тричленната комисия на съвета се предава постройката с протокол № 8 от 22 февруари 1931 година на училището безвъзмездно. Сградата е построена със средства от съвета и доброволен труд от населението.

През 1937 година населението се организира и се изкопава канал за прокарване на вода в училищния двор, като на 22 март 1937 г. е завършена чешмата. От април 1940 година кмет на селото е Ернест Иванов Момчилов от град София. По негово време започва строителството на чешма пред съвета, която се прави с доброволен труд от населението и средства от съвета, в чест на падналите бойци през 1912/13 г. и Първата световна война – като паметник-чешма. Строителството на църквата „Свети Илия“ започва през 1911 година. Поради двете войни – Балканската и Първата световна война, тя е открита официално през 1922 година.

Религии

Източно православие, ислям.

Обществени институции

• Кметство
• Народно читалище „Развитие 1946“
• ЦДГ „Мечо Пух“
• Основно училище „Христо Ботев“
• ЗПК „Балкан“
• Пощенски клон

• 
  ЦДГ „Мечо Пух“
• 
  Кметството и читалището
• 
  Пощенският клон
• 
  Изглед от селото

Други

Загинали за родината от селата на Силенска община, Харманлийска околия

1912 – 1913 г.

• Редн. Грозю Г. Палечев (Одрин)
• Делчо М. Караджов (Конуш)
• Колю Г. Палечев (Студен кладенец)
• Милю Я. Талев (Пашмаклийско)

1915 – 1918 г.

• Подоф. Руси Р. Стамов (Рогачица)
• Редн. Ваню Г. Карагьозов (Пловдив)
• Васил Т. Янков (Полог)
• Грозю Т. Иванов (неизвестно)
• Делчо Я. Талев (неизвестно)
• Добри Д. Дуков (Битоля)
• Иван Т. Русев (неизвестно)
• Колю Ст. Димитров (неизвестно)
• Латин М. Драганов (Магарево)
• Латин Т. Хунтев (Добро поле)
• Митю Т. Хунтев (Брод)
• Петко Д. Дълев (неизвестно)
• Петко Т. Ванчев (Гюмендже)
• Петър П. Иванов (Ксанти)
• Стайко Г. Фучеджиев (неизвестно)
• Стоян М. Гинев (Ксанти)
• Стоян В. Гинев (Добро поле)
• Янко С. Желев (Гюмюрджина)

В чест на загиналите двама братя Латин и Митю Хунтеви, народа от с. Силен изпява песента с помощта на дядо Сево (селският певец – така запомнен от населението). Пята по сватби и седенки от всички моми и невести:

„Пуста се война обяви. Латин в 30-и полк Шейновски
Майки синове изпращат, Митю в пети полк австрийски
и на синове заръчват: – Тъмен се облак зададе,
– Синове мили на мама, и църна книга пристигна
както Ви мама изпраща, Латин и Митю убити
тъй да Ва мама посрещне,
да ма на старост гледате

По време на Втората световна война от с. Силен за фронта заминават 19 души – стигат до Алпите:

• Атанас Петков Христов – картечар, награден с орден за храброст
• Колю Георгиев Палечев
• Славил Колев Славов
• Кръстю Петков Тодоров
• Иван Делчев Христов
• Петко Славов Николов
• Станко Иванов Хунтев
• Георги Делчев Георгиев
• Делчо Станков Гинев
• Тодор Христозов Хунтев
• Янко Тодоров Димов
• Милю Янчев Карев
• Колю Гинев Митев
• Делчо Трънгов Трънгов (минохвъргачка) – няколко медала
• Ангел Вълчев Тодоров
• Тодор Вълчев Славилов
• Делчо Иванов Христов
• Илия Георгиев
• Пашин Христов

Всички от с. Силен от първата и от втората фаза на войната се връщат живи и здрави. Решено е да се построи чешма на фронтоваците – построена е малко по-късно в местността „Олджика“ през 1947 г.