Гора

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лес)
Лес пренасочва насам. За пиесата на Александър Островски вижте Лес (пиеса).
Тази статия е за екосистемата. За областта в Албания и Косово вижте Гора (област).
Иглолистна гора в Алпите, Швейцария
Широколистна гора в Стара планина, Сърбия

Гората е местност, в която има множество дървета, които растат на голяма площ.

В зависимост от културните традиции по света, това, което се разбира под гора, може да се различава значително като размери, а самите гори могат да бъдат класифицирани по различни начини според своя състав.[1] Обикновено гората е местност, запълнена с дървета, но понякога гори се наричат и местности с гъста и висока недървесна растителност, включително подводна, или дори обрасли гъсто с гъби[2] или бактерии.

Горите са една от основните екосистеми на Земята. Дървесните гори покриват около 9,5% от нейната площ и 30% от площта на сушата, като в миналото те са достигали около 50% от площта на сушата. В тях са концентрирани около 90% от цялото биоразнообразие на сушата.

Най-новото изследване за състоянието на горите на планетата ни, публикувано в сп. Nature[3] (бр. 525 от 10.09.2015 г., стр. 201) сочи, че броят на дърветата към 2016 г. е около 3 трилиона (3.1012), т.е. надвишава броя на звездите в Млечния път. Този брой е над 7 пъти по-голям от досегашната оценка от 400 милиарда. Цифрата е впечатляваща, но това не е непременно добра новина. Проучването също сочи, че 15 милиарда дървета се изсичат всяка година. Отпреди 12 000 години, откакто се е появило земеделието, броят на дървета на нашата планета е намалял почти наполовина.

Горските екосистеми обхващат цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни, включително хората), заедно с техния естествен субстрат (заобикалящите ги въздух, вода, почви, органична материя и скали), които си взаимодействат в рамките на определени териториални (пространствени) граници. Те формират местообитание за организмите, модулират водните потоци и защитават почвата, което определя голямото им значение за биосферата.

Горите играят важна роля в живота на хората като източник на разнообразни ресурси – те натрупват въглерод, регулират климата, пречистват водите и възпрепятстват природни бедствия, като наводненията.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

От ботаническа и по-точно от фитоценотична гледна точка, гората е растителна формация.

Типичната дървесна гора се разделя на горен етаж, включващ короните на дърветата, и долен етаж, който от своя страна обхваща няколко пласта – на храстите, на тревите, на мъха и почвените микроорганизми. В по-сложните гори има и добре оформен междинен етаж от по-ниски дървета.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Горите могат да бъдат класифицирани по различни начини и с различна степен на подробност. Един от възможните начини е чрез свързаните с тях биоми в съчетание с живота на листата на доминиращите видове (дали те са вечнозелени или листопадни). Друго разграничение е на основата на вида на листата на доминиращите видове – на широколистни, иглолистни и смесени гори. За много гори подробна класификация може да бъде изградена и въз основа на доминиращия вид, например гори от бял бор и т.н. Други признаци за класифициране са общата физическа структура на гората или нейния стадий на развитие (вековни и вторични гори).

Горски биоми[редактиране | редактиране на кода]

Горски категории[редактиране | редактиране на кода]

Правени са предложения за различни глобални класификации на горите, но нито едно от тях не е общоприето.[4] Системата на горските категории на Програмата на ООН за околна среда и Световния център за консервационно наблюдение представлява опростяване на други по-сложни системи, като системата на субформациите ЮНЕСКО. Тази система разделя горите на 26 основни типа, които отразяват климатичните зони и основния тип на дърветата. Тези 26 основни типа могат да бъдат обединени в 6 по-общи категории:

Умерени иглолистни гори
Умерените иглолистни гори заемат главно областите с голяма географска ширина в Северното полукълбо, но също и зони с голяма надморска височина, както и някои области с по-топъл умерен климат, но с бедни почви. Тези гори са съставени изцяло или почти изцяло от представители на отдел Иглолистни (Pinophyta). В Северното полукълбо горният етаж е изграден от борове (Pinus), смърчове (Picea), лиственици (Larix), ели (Abies), дугласки ели (Pseudotsuga) и канадски ели (Tsuga), но други групи също играят важна роля. В Южното полукълбо повечето иглолистни дървета, главно от семействата Араукариеви (Araucariaceae) и Подокарпови (Podocarpaceae), са смесени с широколистни видове и горите, в които попадат се класифицират като широколистни и смесени.
Умерени широколистни и смесени гори
Умерените широколистни и смесени гори включват значително количество дървета от отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Те са характерни за по-топлите области в умерените ширини, но могат да достигат и по-големи географски ширини, особено в Южното полукълбо. Тази група включва множество подтипове, като смесените листопадни гори в Северна Америка и Източна Азия, широколистните вечнозелени дъждовни гори в Япония, Чили и Тасмания, склерофилните гори в Австралия, Средиземноморието и Калифорния и други.
Тропически влажни гори

Сред множеството разновидности на тропическите влажни гори най-разпространени са равнинните вечнозелени широколистни дъждовни гори, като тези в Амазония, торфните блатни гори в Югоизточна Азия и високите гори в Централна Африка. В тази група попадат и нископланинските и високопланинските тропически гори.[5]

Тропически сухи гори
Разпръснати дървета и паркове
Горски плантации

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Горско стопанство

Историческо развитие[редактиране | редактиране на кода]

Първа епоха – до 14 век

  • Макар и на пръв поглед горите да изглеждат неизчерпаеми се разбира, че те се нуждаят от опазване, съхранение и въвеждане на определени правила при тяхната експлоатация.
    • Още през 12 век в Германия е била издадена първата заповед за забраняване изкореняването на определени гори (Т.Иванчев, 1940). По късно подобни заповеди са издадени и за други райони на Германия, а също така и в Австрия.
    • През 13 век в някои по-ценни дъбови общински гори в Германия се въвеждат за първи път и някои специални условия за извършване на сечите и извоза. Те са налагали подлежащите на сеч дървета да бъдат предварително обозначени на терена (маркирани), като за това са поставени и срокове за извоза на отсечените дървета.
    • Към края на 14 век възниква идеята за „трайно“ ползване на горите и се появяват първите наредби за разделянето на нискостъблените гори на „редовни годишни сечища“. Именно тази наредба се оказва основата на науката за регулиране ползването на горите „Лесоустройство“.[6]

Втора епоха – 15 – 18 век

  • За този период са характерни следните особености:
    • Засилена експлоатация на горите, влошаване на тяхното състояние.
    • Поява на едри горовладелци и стремеж за осигуряване на високи доходи от горите.
    • Първи познания по горска таксация и разработване на методи и таблици за оценка на горите.

Трета епоха – 18 – 21 век

  • Това е най-динамичният период, в който могат да се опишат няколко характерни особености:

Управление на горите[редактиране | редактиране на кода]

В Закона за горите[8], гората е дефинирана като „земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар“.

Съвкупността само от дърветата на дадена територия се нарича дървостой.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Lund 2006.
  2. ↑ Stamets 2005, с. 35.
  3. ↑ Броят на дърветата към 2016 г. е около 3 трилиона
  4. ↑ Brian 2002, с. 81.
  5. ↑ Chape 2008.
  6. ↑ „Гора и Общество“, проф. Кирил Богданов, 2004
  7. ↑ „Гора и Общество“, проф. Кирил Богданов, 2004
  8. ↑ Закона за горите
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гора&oldid=11649253“.