Горнолужишки език

Горнолужишки език hornjoserbšćina, hornjoserbsce
/ˈhɔʀnjɔˌsɛʀpʃt͡ʃina/
Страна	Германия
Регион	Централна Европа Източна Европа
Говорещи	50 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Западнославянски Лужишки Горнолужишки
Официално положение
Официален в	Саксония
Регулатор	Горнолужишка комисия
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	hsb
ISO 639-3	hsb
Уикипедия на Горнолужишки език
Горнолужишки език в Общомедия

Горнолужишкият език се говори от населението на историческата област Горна Лужица (в югоизточната част на съвременната провинция Саксония, Германия, нем. Оберлаузиц). Отнася се към западната група на славянските езици. Общият брой на говорещите го лужишки сърби е около 50 000 души, които живеят предимно в Саксония. В морфологията си горнолужишкият език пази някои архаични черти – двойствено число, запазени форми за простите минали времена. Ударението пада винаги на първата сричка.

История

Най-ранните писмени паметници са от 16 век (Бауценска клетва – 1532). Между 13 и 16 век в районите, където живеят лужишките сърби се заселват много немци и започва политика на германизация. Езикът е официално забраняван няколко пъти (1293 в Бернбург, 1327 в Цвикау и Лайпциг, 1424 – в Майсен). През 19 век езикът се развива значително – издават се сборници с народни песни и се създават значителен брой нови художествени творби. По времето на Ваймарската република и на Хитлеровия режим езикът бива повторно забранен. След 1949 г. в конституцията на ГДР изрично се дава право на двуезичие на лужишките сърби и се субсидират вестници и списания на горнолужишки език. След обединението на Германия горнолужишкият език е един от официално признатите малцинствени езици в Германия (положения в конституциите на провинциите Бранденбург и Саксония и във федералния закон за съдебната власт). Днес езикът се преподава в 25 начални училища и е задължителен език в Лужишката гимназия в Бауцен. Има и всекидневни радиопредавания на горнолужишки.

Азбука

Използва се латинска азбука.

Съществителни имена

Горнолужишкият език се характеризира със седем падежа при имената – именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен. Творителен и местен падеж се употребяват само след определени предлози. Формата за звателен падеж за женски и среден род съвпада с тази за именителен падеж. Различават се следните четири склонения при съществителните имена в единствено число – две за мъжки род (едно за живи същества (хора, животни) и едно за предмети (вкл. растения)), по едно за женски и за среден род. В двойствено и множествено число има три склонения – две за мъжки род (едно за одушевени и едно за неодушевени същества (вкл. животни)) и едно за среден и женски род.

• Пример за склонение на някои съществителни

същ.	баща	дърво	жена	вода	колело	щастие
	м.р.	м.р.	ж.р.	ж.р.	ср.р.	ср.р.
и.	nan	štom	žona	woda	koleso	zbožo
р.	nana	štoma	žony	wody	kolesa	zboža
д.	nanej	štomej	žonje	wodźe	kolesu	zbožu
в.	nana	štom	žonu	wodu	koleso	zbožo
т.	z nanom	ze štomom	ze žonu	z wodu	z kolesom	z zbožom
м.	w nanje	w štomje	w žonje	we wodźe	na kolesu	na zbožu
з.	nano	štomo	žona	woda	koleso	zbožo

Склонение на прилагателните

В склонението на прилагателните няма разлика според рода в двойствено и множествено число, но има разлика в зависимост от критерия одушевеност/неодушевеност. Например:

• Jana widźi starej konjej. Яна вижда два стари коня. (неодушевен)
• Jana widźi stareju nanow. Яна вижда двама стари бащи. (одушевен)
• Jana widźi stare konje. Яна вижда стари коне. (неодушевен)
• Jana widźi starych nanow. Яна вижда стари бащи. (одушевен)

Глаголи

При глаголите също е запазена категорията двойствено число. Прави се разлика между следните форми:

• wón pisa той пише, wonej pisatej те (двама) пишат, woni pisaja те (няколко) пишат.
• wón čita той чете, wonej čitatej те (двама) четат, woni čitaja те (няколко) четат.

Сегашно време

Различават се три спрежения: а-спрежение, i-спрежение, е-спрежение. Местоименията за 3. л. мн. ч. са две – woni за одушевени, а wone за неодушевени предмети. Обикновено местоименията се изпускат, тъй като се подразбират от формата на глагола.

глагол	хвърлям	правя	моля
	mjetać	činić	prosyć
1. ед.	mjetam	činju	prošu
2. ед.	mjetaš	činiš	prosyš
3. ед.	mjeta	čini	prosy
1. дв.	mjetamoj	činimoj	prosymoj
2. дв.	mjetatej	činitej	prosytej
3. дв.	mjetatej	činitej	prosytej
1. мн.	mjetamy	činimy	prosymy
2. мн.	mjetaće	činiće	prosyće
3. мн.	mjetaja	činja	proša

e-спрежението обхваща всички глаголи с окончания в инфинитива -nyć, -c, -sć, -zć, всички многосричкови глаголи на -ować и повечето едносрични глаголи.

Когато основата на глагола завършва на d, k, n, r и t (1. ед. + 3 мн.), тя се променя съответно в dź, č, nj, rj и ć в останалите лица (syc кося: syku кося, syčeš косиш и.т.н.).

глагол	обядвам	уча	кося	нося	пия
инф.	wobjedować	wuknyć	syc	njesć	pić
1. ед.	wobjeduju	wuknu	syku	njesu	piju
2. ед.	wobjeduješ	wuknješ	syčeš	njeseš	piješ
3. ед.	wobjeduje	wuknje	syče	njese	pije
1. дв.	wobjedujemoj	wuknjemoj	syčemoj	njesemoj	pijemoj
2. дв.	wobjedujetej	wuknjetej	syčetej	njesetej	pijetej
3. дв.	wobjedujetej	wuknjetej	syčetej	njesetej	pijetej
1. мн.	wobjedujemy	wuknjemy	syčemy	njesemy	pijemy
2. мн.	wobjedujeće	wuknjeće	syčeće	njeseće	pijeće
3. мн.	wobjeduja	wuknu	syku	njesu	pija

Вид на глагола

Както и в останалите славянски езици глаголът в горнолужишки притежава категорията вид.

Глаголи от свършен вид се образуват от глаголите от несвършен вид с помощта на представки или наставка -н-:

• čitać чета – přečitać прочета, dočitać дочета, počitać попрочета
• pisać пиша – napisać напиша
• mazać мажа – namazać намажа
• rězać режа – rěznyć резна
• padać падам – padnyć падна

Глаголи от несвършен вид се образуват от глаголи от свършен вид с помощта на наставка -ow- или флексия на корена, както и на български:

• kupić купя – kupować купувам
• wotmołwić отговоря – wotmołwjeć отговарям
• skočić скоча – skakać скачам

Сегашно време се образува от глаголите от несвършен вид:

• Nan nowiny čita. Бащата чете вестник.
• Hólcaj kopańcu hrajetej. Двете момчета играят футбол.

Бъдеще време

В горнолужишкия език се употребяват две бъдещи времена, както и на руски, чешки, украински и.т.н. Простото бъдеще време се изразява чрез формите за сегашно време на глаголите от свършен вид:

• Nan nowiny přečita. Бащата ще прочете вестника.
• Holca list napisa. Момичето ще напише писмо.

Сложното бъдеще време се образува от личните форми на глагола być + инфинитив:

• budźeš čitać ще четеш, budźemoj čitać ние (двама) ще четем, budźeće čitać вие (няколко) ще четете.

Минали времена

Сложното минало време (перфект) изразява действие, което е приключило към момента на говоренето. То играе в определени случаи и ролята на бъдеще предварително време.

• Wčera smy w měsće byli. Вчера бяхме в града.
• Jutře sym to zaso zabył. Утре пак ще съм забравил това.

Образува се от формите за сегашно време на глагола być съм + миналото деятелно причастие на глагола (окончание -ł за мъжки, -ła за женски и -ło за среден род):

• Hanka, sy ty tam była? – Haj, ja sym tam była. Анка, там ли беше? – Да, там бях.
• Měrćin je to powědał. Мартин разказа това.
• Słónco je swěćiło. Слънцето е светило.

В двойствено число причастието приема окончание -łoj, а в множествено: -li:

• Handrij a Jana stej po zahrodźe běhałoj. Андрей и Яна са се разхождали в градината.
• Studentki a studenća su jara wjele pili. Студентките и студентите са пили много.

Горнолужишкият език пази все още формите на простите минали времена, които са отмрели в останалите славянски езици, с изключение на българския.

Формите за простите минали времена (аорист, имперфект) се образуват само от инфинитивната основа, както е и в класически старобългарски. Пример:

• nawuknyć -> nawukny-
• so zalubować -> so zalubowa-
• přečitać -> přečita-

Минало свършено време (аорист) се образува само от глаголите от свършен вид:

глагол	(да) прочета	(да) се влюбя	(да) науча	(да) се зарадвам
инфинитив	přečitać	so zalubować	nawuknyć	zwjeselić
1. ед.	přečitach	so zalubowach	nawuknych	zwjeselich
2. ед.	přečita	so zalubowa	nawukny	zwjeseli
3. ед.	přečita	so zalubowa	nawukny	zwjeseli
1. дв.	přečitachmoj	so zalubowachmoj	nawuknychmoj	zwjeselichmoj
2. дв.	přečitaštej	so zalubowaštej	nawuknyštej	zwjeselištej
3. дв.	přečitaštej	so zalubowaštej	nawuknyštej	zwjeselištej
1. мн.	přečitachmy	so zalubowachmy	nawuknychmy	zwjeselichmy
2. мн.	přečitašće	so zalubowašće	nawuknyšće	zwjeselišće
3. мн.	přečitachu	so zalubowachu	nawuknychu	zwjeselichu

Минало несвършено време (имперфект) се образува само от глаголите от несвършен вид:

глагол	чета	влюбвам се	уча	радвам се
инфинитив	čitać	so lubować	wuknyć	so wjeselić
1. ед.	čitach	so lubowach	wuknjech	so wjeselach
2. ед.	čitaše	so lubowaše	wuknješe	so wjeseleše
3. ед.	čitaše	so lubowaše	wuknješe	so wjeseleše
1. дв.	čitachmoj	so lubowachmoj	wuknjechmoj	so wjeselachmoj
2. дв.	čitaštej	so lubowaštej	wuknještej	so wjeseleštej
3. дв.	čitaštej	so lubowaštej	wuknještej	so wjeseleštej
1. мн.	čitachmy	so lubowachmy	wuknjechmy	so wjeselachmy
2. мн.	čitašće	so lubowašće	wuknješće	so wjeselešće
3. мн.	čitachu	so lubowachu	wuknjechu	so wjeselachu

В българския език минало свършено и минало несвършено време имат както глаголите от свършен вид, така и глаголите от несвършен вид. Затова времената се превеждат според смисъла на изречението.

Примери:

• wón čitaše (нсв) той четеше – wón přečita (св) той прочете.
• wona pječeše (нсв) тя печеше – wona dopječe (св) тя допече.
• Měrćin cyły wječor zajimawu knihu čitaše, ju pak njedočita.

Мартин чѐте [в оригинала: *четеше] цяла вечер интересна книга, но не я дочете.

Минало предварително време

Миналото предварително време в горнолужишки и български се образува по еднакъв начин – от фомите за минало време на спомаг. глагол być + минало деятелно причастие.

Пример:

• Jurij chcyše mje wopytać, ale ja běch hižo wotešoł. Георг искаше да ме вземе, но аз вече си бях отишъл.

Условно наклонение

Условното наклонение се образува както в български с помощта на особена форма на глагола być:

	ед. ч.	дв. ч.	мн. ч.
1.	bych čitał,-a	bychmoj čitałoj	bychmy čitali
2.	by čitał,-a	byštej čitałoj	byšće čitali
3.	by čitał,-a	byštej čitałoj	bychu čitali

Влияние на немския език

В горнолужишкия език по исторически причини има много немски заемки, например: aděrować събирам (< addieren), bleša шише (< Flasche), bur селянин (< Bauer), cybla лук (< Zwiebel), dźak благодаря (< Danke), hamor чук (< Hammer), hela пъкъл (< Hölle), kał зеле (< Kohl), kašćik кутия (< Kasten), kěrchow гробище (< Kirchhof), klóšter манастир (< Kloster), korbik кошница (< Korb), kumšt изкуство (< Kunst), špihel огледало (< Spiegel) и др.

Речник

Горнолужишки	Произношение	Български
dźeń	джен	ден
nóc	нуц	нощ
dźěćo	джечо	дете
šula	шула	училище, школа
woheń	вохен	огън
ja dźěłam	я джелам	аз работя
dobry dźeń	добри джен	добър ден
dobre ranje	добре ранйе	добро утро
Halo!	Хало!	здравей!Ало!Привет!
Kak so wjedźeš / wjedźeće?	Как со вйеджеш / вйеджече?	Как си / сте?
Wjedu so derje.	Вйеду со дерйе.	Добре съм
haj	хай	да
ně	не	не
snadź (móže być)	снадж (муже бич)	може би
dźakuju so	джакую со	благодаря
prošu	прошу	моля
Što to je?	Що то йе?	Какво е това? Що е то?

Външни препратки

• Уикипедия на горнолужишки